Най-естественият цвят. Цветът на земята, на спокойствието, уюта и на топлината! Така възприемам кафявия цвят. На пръв поглед, той е доста статичен и тромав, но това е само на пръв поглед. Ако се потопим в него, ще усетим леко движение, бих казал полюшване и финес, аристократичност. При него няма крайности. Той не изстудява, но и не пари - той топли. Определено е дълбок, потаен и приказен. Спомняте ли си онези дъбови гори от чешките приказки? Понякога е и малко зловещ, но само понякога.
Не е лесно да си представим пейзаж в кафяво, но има. Проблемът е в това, че той рядко е доминиращ и в центъра на внимание. Той е рамката на картината. Е има и случаи, когато си е главно действащо лице!
Но, нека се потопим в него - топлият кафяв цвят!