Това ще е едно много късо разказче. Случи се снощи. Беше доста тъмно и почти безлюдно. Вървях си по улицата, а пред мен едва креташе една възрастна жена. Цялата облечена в черно. Бастунът и тихо потропваше по плочките. Не знам защо се загледах в нея. Може би видях в нея моите баби, които от няколко години не са между живите. Неусетно забавих ход, вървях на около 10 метра от нея и си спомнях за моето детство, за ваканциите... В един миг жената пред мен рухна! Ей така! На равното. Тя на една страна, бастунът на друга. Завтекох се и я вдигнах. Беше толкова крехка, че се уплаших да не я счупя! Попитах я дали се е ударила. Тя кимна отрицателно. Хванах я под ръка и й помогнах да пресече кръстовището. Тъкмо се каних да я попитам къде живее, за да я придружа и ме блъсна нейното неудобрение и неудобство! Срам я беше! Искаше да продължи сама! Пуснах я и и пожелах приятна вечер. Тя ме погледна с тъга и лека ирония. След това бавно потъна в мрака.
Посвещавам този мой пост на всички самотни, болни, възрастни хора. Самотата убива!
Прекараните 3 седмици с вас бяха много приятни за мен! Пожелавам ви никога да не се почувствате като тази жена! Никога!

"Самотата убива!"...Да, но ти ни предлагаш красота и друг поглед за познатитени наглед неща... Кое е по-силно....

не го прави.. ще ми липсваш тук..
..защо винаги трябва да има хора, които като не могат да направят нещо стойностно или просто да приемат успехите на другите, решават, че трябва да ги оплюват и критикуват.. не знам в другите държави как е.. но това е много типична българска черта..
... Плюем тези, които са добри.. по-добри от нас..
Кога ще дойде ред да сме позитивни, отзивчиви, толерантни.. добри..
.. никога май..

..надявам се да размислиш.. много се надявам..
правиш деня ми по-весел и по-приятен.. няма значение от начин, форма или дума..
благодаря ти..

и за този пост! Живота е странно нещо и зависи от какви ъгли ще погледнем на него. Но интересното е че винаги нещо толкова дребно, може да извика в нас много скъпи спомени и да ни потопи отново там където сме били - диви и свободни, уважаващи и обичащи, отдаващи правото и грижата на тези, чиито коси са побелели и които са ни били пример за много неща, дарявали са ни с много радост, обичали са ни...
Желая ти приятен ден и горе главата... Посрещай предизвикателствата с високо вдигната глава и бъди победител в живота!
До скоро...

Антиноус ако си решил никога повече да не публикуваш, сигурен съм че всички ще те разберат. Всеки има право на избор. Ти сам ще прецениш кой е твоя.
Но недей изтривай снимките и постовете си. Те са създадени с любов и радват хората. Много други ще дойдат след нас, остави ги за тях. Нека и те усетят вкуса на цветовете, времето, самотата.......

Защо да не продължиш да споделяш откритията си в личния си блог?
Ако някой те нервира, тегли му една красива .... и продължи!

остани! Как ще прреоткриваме красотата без теб и прекрасноите снимки? Знам, че всики има право на избор и не бива да те насилваме, но все пак помисли си. Много ще ми липсваш ако решиш наистина да си отидеш.:)

какво се връзваш?
Знаеш ли кой става "критик" - този, който не може да стане творец.

Пожелавам ти и на теб...никога да не си сам.
А блога е една възможност за това :):):)

за да съм сигурна, че ще прочетеш, antinous.

Толкова слаб ли си, че им се даваш?

О.К. Ще продължа! Но не защото се чувствам победен, а защото видях че има смисъл.
Получих доста лични съобщения - над 15, освен това, в този и в следващия ми пост прочетох толкова трогателни думи, че ще се чувсвам предател ако не продължа.
Днес скъсах много нерви с този блог. Две неща ми станаха ясни. Едното е, че доста хора влизат да ме четат (и доброжелатели и зложелатели интересно ми е защо lol и zlika влизат в моя блог, след като не могат да ме понасят); второто което ми стана ясно е, че над 85-90% от вас са с мен - тогава и аз съм с вас!

Усмивки и слънчев ден от мен, нищо, че вали...

Само така Антиноус :) Радвам се че премисли :)
Хайде поздравче с една хубава песничка :)
http://www.sugardas.lt/~adick/golub.swf

Радвам се, че ще продължаваш да оцветяваш дните ни!:)

от една командировка без нет и важдам, че тука се е разразявал емоционалния ураган Кирчо. Наистина щеше да е много тъпо да вземеш да изчезнеш и да изтриеш тези хубави снимки и постове. На всичкото отгоре да нямам нет и да не мога да ти се скарам за това намерение.

Откакто съм в блога, ми се случва много по-често да коментирам чужди постинги или произведения, отколкото да пиша нещо съвсем наново. Ако някой ме укори за това, едва ли бих се омърлушила кой знае колко - ами мен ме бива в това да надграждам мисли по повод и във връзка с нечии други мисли. Жонглирам с чуждите хрумвания, не си ги присвоявам, не ги унищожавам, мисля си, че това е творчество. От много време насам живеем на вече населена планета, а често някой вече е изразил нещата, които мисля толкова хубаво. Защо да се правя, че то не съществува и не съм го забелязала? Няма пък! Ами ако искам да го споделя с други хора, понеже се движим по различни писти и не съм сигурна, че те са се натъкнали на същото нещо, а така ми харесва и искам да го споделя? Нямам никакви скрупули по този въпрос, да знаеш! Аз не бях виждала много от снимките, които ти помести тук и се радвам, че някой (в случая ти) ги сподели с мен. Мога да разбера и другата позиция (тази на критиците), но това не променя факта, че има смисъл да се композират вариации по чужди мелодии.

Второто ми съображение е, че никой от нас не е тук, за да се харесва на останалите. Много ми беше приятно, когато получих няколко мили думи от няколко души тук, наистина топли душата, а милият Нарцис в мен има нужда да се любува на отражението си в езерото от мисли на други хора, но ако някого с нещо подразня, какво от това? Значи е имало и нещо грапаво в мислите ми, в стила ми, в личността ми. Че то това ме прави да съм мен си... Как ще се отказваш от вълнуващото преживяване да подразниш, възмутиш, притесниш или да разбуниш някого?

Неприятните чувства са генератор на мисли, по дяволите. Ако събудиш дори и у един човек неприятно преживяване, човекът е раздвижил ума си и това си е полезно само по себе си. Ако цениш човешкия ум и ти се иска да насърчиш хората да го ползват по предназначение, никога не се отказвай от великопепната възможност да събудиш негодувание, моля!
(Нали разбираш, че тук съм ти ядосана и съм малко наставляваща в стил ridiculous ;-)

Махнах предишния си пост, защото беше се превърнал в бойно поле, а аз не желая в този блог да има караници!
Още веднъж ви благодаря! Вие сте с мен и аз съм с вас!
Усмихнати почивни дни!
~-А-~

Радвам се, че си размислил :)) Остани!...