Странно занимание, нали? Да следиш интуицията си. Колко от нас го правят? В онези мигове, в които трябва да вземем тежко и важно решение слушаме ли вътрешния глас?
Почти в христова възраст, аз съм продукт на късния комунизъм, в съчетание с преходния хаос и безвремие. Резултатът - аз съм твърде подозрителен (бих казал дори мнителен) човек. Хората, на които вярвам се четат на пръсти. Каузите, за които бих излязъл на улиците - също.
Това го казвам, за да разберете, че далеч не съм доверчив. Много ни лъгаха, много обещаваха, още повече ни крадоха...
Има един автор, който промени до голяма степен моя живот. Преди няколко години започнаха да излизат книгите на Ернст Мулдашев. Който е запознат с тях знае, че неговите теории за историята на човечеството са меко казано скандални (макар че ми се иска да са истинни)! Тях няма да коментирам, защото като историк, за добро или за зло, съм развил рефлекс да не се предоверявам. Мулдашев обаче ме накара да се замисля много сериозно за следното. Според него, най-големият дар на човека, е неговата интуиция. Респективно, най-големият грях, който ние извършваме макар и несъзнателно, е неизползването на този дар!
Признавам си! Като човек на науката, аз подтисках моята интуиция! Резултатът - винаги се парех! И защо? Защото не вярвах на вътрешния ми глас! Знаете поговорката, че най-точно е първото впечатление! То е продукт на интуицията! Обикновено какво правех? Не ми харесва даден човек. Не знам защо, но вътре в мен светва една предупредителна лампичка. Но си казвах - той (тя)ти се усмихва, добре се държи с теб, умен е... не приемай на сериозно тази лампичка! След това следваха разочарования.

Какво направих? Промених се. От около две години, при вземане на решение първо се допитвам до моята интуиция, а след това  обмислям детайлите с помощта на натрупаните от мен знания и опит. Резултатът? Водя истински и стойностен живот. Заобиколен съм от хора, които обичам и които ме обичат. Кариерата ми се развива десетократно по-бързо и по-добре. Много по-уверен съм. Спя по-спокойно. Промених начина си на хранене, двигателните си навици. Вече не боледувам толкова.
Казвам всичко това с ясното съзнание, че не бихте се доверили на интуицията само защото сте прочели тези няколко реда. Единствено се надявам да се замислите, да погледнете вашия живот в ретроспекция и да си направите изводите.
От личен опит бих ви посъветвал - използвайте вашата интуиция! Тя предпазва,  дава сили и увереност!

Но когато е свързано с взето вече решение и е в процес, как да различиш интуитивния глас от този на разума?

В началото е много трудно, но повярвай - и това се учи! В началото само се стремях да я отделя от гласа на разума. После разбрах, че понякога интуитивният глас и този на разума не си противоречат и няма как да се отделят. Тогава е най-лесно.

при мен е много силно развита.. и аз много и вярвам и и се доверявам.. прекрасно е това, което си споделил..

е да има желание за учене...при мен не липсва :))

Това че приемаш съществуването на интуицията и се опитваш да я следваш, надявам се не означава, че приемаш и теориите на Мулдашев?!

Както казах и по-горе, теориите на Мулдашев звучат интересно, но чисто в научен аспект са много уязвими.

И в ненаучен дори - пак са абсурдни.
Така де, исках да се уверя, че си на прав път :-)).

А да се слуша онова, дето го наричаме интуиция, вътрешен глас или както и да е, трябва, но не винаги е така лесно...

Е, никой не твърди че е лесно!

Интуицията е важна за всеки и трябва да й се доверяваме!

Това говори и моят опит с интуицията - точно когато не съм слушала предчувствията и вътрешния си глас- тогава е имало яки издънки.

Мисля че е прекрасен дар за човека! Може би най-безценния дори... Интуицията никога не лъже. Проверено е и от моя личен опит. (и аз съм от хората с развита такава:) При мен никога не е надделявал "разума" над интуицията, така да се каже... За което са ме обвинявали понякога (изглеждам им на доста хора твърде доверчив човек), но достатъчно говори сам по себе си факта, че въпреки така наречената си "предоверчивост" аз не съм пострадала никога сериозно... Е, можело е, но не съм. Значи действа. Има доза риск, но това живота си е поемане на рискове, няма как иначе...

Между другото, моят приятел, с който имаме все по-всепоглъщаща, топла и нежна любов помежду си (и съвършено взаимна, което е най-хубавото!) ме е пожелал, както сам той споделя, за своя приятелка, с която наистина да изгради сериозна и трайна връзка (както и стана) още щом ме е видял за първи път, без дори да ме познава въобще- тоест ПО ИНТУИЦИЯ... Е, не го е подвела.... :)

... е много лесно да определя разликата между интуитивните си усащания за дадедна ситуация и разума. Твърдо заставам зад интуицията си, тогава просто знам че така трябва. В момента съм на кръстопът и не мога да определя това, което отвътре ми казва да не предприемам така желаните от мен действия, дали е интуицията или разума!?! Дано успея да ги разбера тези мисли от къде идват, защото смятам да се оставя на решението водено от интуицията - досега мисля не ме е предавала!

Не знаех, че интуицията е качество. Мислех, че по-скоро е функция на въображението.

Радвам се, че и ти научи нещичко :)))!

и когато се уверяваш всеки ден ,че тя-интуицията никога не те лъже,намираш баланса и дългия път към щастието....,а Мулдашев има и други интересни теориии,не мислиш ли?

а тя е нашата същност...

е едно самотно бягане на дълго разстояние,самотно,но приятно и не-страшно,бягане,но не изморително...
Аз също съм впечатлена от Мулдашев и мисля,че логично разумът да се подчини на интуицията...
Но не съм съгласна,че това,че сме продукт на късния комунизъм ни прави много мнителни.Казвам ни,защото аз също съм дори ужасно мнителна.Животът и хората ни правят такива.Продукт на цялото човечество,а не кратък исторически период.Така усещам аз:)

Казват(казват-защото не мога да цитирам конкретен източник в момента, но съм убедена в истинността на твърдението за себе си), че човек изпозва интуицията си, когато се научи да използва 6% от мозъчните си клетки(тогава може да комуникира по телепатия). При 11% може да се телепортира. Не ми се струва нереално.
Поздравления, че си се научил да използваш потенциала си. Надявам се когато достигнеш до следващото ниво да напишеш книга по проблема.
Иначе смятам, че интуицията на всеки човек работи различно и неравномерно. Зависи от психическата му нагласа в момента. Признай си, че не винаги успяваш да отделиш доброто от злото, ако не си в настроение и ти е криво или апатично.
Какво пък толкова ще има и други възможности.