Мислите, спомените, чувствата се завъртяха като вихър! Само няколко въпроса, но зададени прекрасно от моя приятел timmyd!
-Може ли човек винаги и за всичко да прощава?
-Какво означава да простиш?
-Можеш ли да простиш, дори когато не искат прошката ти?
-Прошката е може би и прощаване със себе си...
 виж постинга на timmyd тук

Въпроси, които и аз съм си задавал! 
Преди бях доста сигурен и безкомпромисен! Имах и готови отговори! Не, не мога да простя, не, не мога да се потъпча... не, не, не! Не мога да простя изневярата, предателството... Глупости!
Колко съм бил наивен! Любовта, истинската всеобхватна, задушаваща любов дава съвсем други отговори!

Може! Човек може да прощава всичко! Но единствено на любимия човек! Ако обичаш, прощаваш всичко, абсолютно всичко! И започваш да го/я обичаш още по-силно, въпреки всичко!
Това, че си простил, не означава че си забравил! Никога не се забравя...
Но е възможно мислите да се пречистят! Трудно е, но не е невъзможно!
Можеш и да простиш, дори когато не искат прошката ти! Не ви ли се е случвало - искате прошка, а усещате че вече са ви я дали?
Да, прошката е прощаване със себе си! Но ако трябва да го правя за втори път пак бих предпочел да се простя с част от мен, но любимото ми същество да е до мен... Бих го правил до последен дъх! Докато имам с какво да се прощавам, бих се прощавал и потъпквал! Всичко е възможно ако обичаш! Тъжна, но изстрадана истина!

ако можехме да си прощаваме...
може би щяхме да се обичаме повече..
ако това, което трябва да простиш, не е направено с цел да те засегне, може би е по лесно да се прости...
радвам се че аз мога да прощавам.. не забравям.. не мога.. но мога да разбера.. и да простя..

и воля...малко хора биха се справили.незнам аз как бих се справила,докато не го изпитам...бих искала да мога да простя в такава ситуация,дано не ми се налага...
да простиш е начин да се извисиш над себе си,над човешката слабост,над ежедневната суета... но е изключително трудно, след като не можеш да забравиш...има много по-голяма болка в целия процес на самото забряване,защото най-лошият приятел на човека са собствените му мисли. на мен понякога много ми пречат защото много мисля.... а за да имаш силите да забравиш, трябва да имаш силите да обичаш безусловно ,да се раздаваш въпреки всичко, да преглътнеш самолюбието и егоизма,и да се съхраниш въпреки всичко...да откриеш онази частица доброта и онази саможертва над собственото ти его, която да ти помогне да продължиш напред...

утешение - както за този, който я дава, така и за този, който я получава!...

Това е моето субективно мнение!

Много ми хареса начинът на написване на постинга ти - кратко и същевременно ясно изразена позиция, добър език!!

Поздрави! :))

в даден момент греши в нещо или е неразбран от другия, който може да реагира и по-остро... И тогава става тя каквато става... :)
Но прошката е може би един от най-големите дарове, който ни е даден на тая земя и е много тясно свързан с любовта. Ако я нямаше любовта, как би могъл да прости човек? А именно там се корени прошката - в любовта. И е много важно човек да се научи да приема прошка и на свой ред да прощава. Защото именно чрез нея можем да поглеждаме с нови очи на този свят и всичко, което ни е скъпо в него...