В България се наблюдава един парадокс, за който май не се говори много. Става въпрос за следното. От малки, родителите ни са ни учили, че "скромността краси човека". Колкото си по скромен и срамежлив, толкова си по-читав! Така беше!
Не съм много сигурен, но ми се струва, че и сега доста млади родители карат по тази инерция! В резултат на това възпитание, ние 30-40 годишните, не можахме лесно да се адаптираме в условията на закона на джунглата! Не казвам, че не се вписахме, но беше стресиращ и дълъг процес!
Въпреки нагазилият ни див капитализъм, все още ни е трудно да си признаем, че без пробивност и хъс сме за никъде! Търсим ли си правата, критични ли сме, значи едва ли не ни липсва възпитание!
Повод за тези размисли ми дадоха две снимки :))))) Предполагам, че никой не учудих с това! Ето ги:


Това се казва осанка, нали!




Мисля, че двете снимки говорят сами за себе си!
Големият въпрос е, от коя страна на моста сме ние, и от коя бихме искали да сме!
Аз казвам следното - бих искал да мога да си позволя смирението, но дали е постижимо тук и сега?

смирението..носим го тук и сега-затова и оцеляваме....:)))

За съжаление, колкото си по- смирен толкова повече те стъпкват и се налага да бъдем даже ако щеш и кучки /макар, че те не са лоши/ за да пробиеш или постигнеш нещо повече. Иначе си загубен.

"нагазилия ни див капитализъм" - това ми хареса:)

смирението помага да видиш нещата отвъд...тогава кой може да те смачка....?

пред Господ.

а ние-децата Mу само се учим.....:)))

няма как да го постигнем. Всеки ден по- малко:)

и пробивността като външно проявление не мисля, че са в някакъв конфликт. ти защо мислиш, че са?

поздрави

...no ponqkoga mi se nalaga da hodq grozen-:))

Смирение трябва пред силата на Всевишния - жалко, че нас 30-40 годишните нямаше кой да ни научи на това, та сега наваксваме. Но хъс си трябва, иначе няма как да оцелееш. Дето има една приказка, в това забързано време и да стоиш на едно място пак трябва да вървиш.

е за хора, които са готови да приемат, че ще живеят трудно и без елементарни удобства, тук и сега - в името на някакъв по-висок идеал. Прекалено висока цена, според мен, в един откровено материален свят.
Човек изпитва смирена почит пред по-висша сила от него, но гледайки доиволните физиономии на бандити и чалгаджийки в големи, мазни джипове, всякакво смирение ме напуска.

Тихомир Димитров, http://asktisho.wordpress.com

И аз не мисля, че има противоречие между смирението пред Висшата сила ... или нека да е съдбата, за невярващите и ... хъса за успех. Защо Бог да не иска да успеем? Ние сме тук, за да осъществяваме плана "да бъдем себе си" ... нека всеки да си прецени кой е и какво иска - ако иска успех нека да го постигне. Аз винаги съм искала спокоен и незабележим живот, и това и съм постигнала, ако исках прословутото "благополучие" сигурно щях да го постигна, но винаги съм знаела каква е цената ... затова имам само това, което аз разбирам под "благополучие" :)

Какво смирение? Какъв хъс за успех? Това са напълно несъвместими неща все пак.
Българинът е научен, в исторически план разбира се, че "смирена глава сабя не я сече". И затова никой никога не протестира. Само че това за мен не е смирение, а чиста проба ПРИМИРЕНИЕ. И май точно такива мисли ми навява втората ти снимка. Просто още един човек, примирил се с мизерията и студа в душата си.
Може да сме смирени пред нещо по-висше, Бог, вяра...
Но в никакъв случай не трябва да сме примирени, а горди. Тя гордата ти осанка на първата снимка пак е религиозно обусловена.
Та такова противопоставяне смиренre/хъс за успех просто няма. Защото едното е в сферата на духовното, а другото - в сферата на материалното. Антипод на примирения в твоя случай трябва да е Спартак например - той е точно обратното на примирен.
Но като се замислих, то май не може да си хем смирен, хем да си изпълнен с хъс за успех. Всеки си избира пътя...

аз също не разбирам смирението като безропотно съгласие.
Винаги, когато не съм била съгласна с нещо съм го заявявала открито и ако продължават да настояват да го изпълня, искам обяснение ЗАЩО :)))) честно така постъпвам ;). Добре, че дойде донякъде демокрацията, защото не ми се мисли до къде щях да я докарам ..... хъх.
В същото време не съм сприхав човек и не 'търся' скандала, в този смисъл съм за мирно разрешаване на проблемите.
За съжаление :( обаче признавам, че понякога в спор просто защитавам тезата си, съхранявайки себе си, като .... може би е трябвало да отстъпя - примерно когато става въпрос за близки роднини ...
А колкото за хъса... :)))) мисля, че по отношение на работа (!) не съм амбициозна (в този смисъл на думата), само ... достатъчното ;) , виииииииииижжжж за животаа си (а той си ми е прекрасен) имам страхотен хъс
:Pp