СРАМ И ПОЗОР! ПРИТЕСНЯВАМЕ СЕ, ЧЕ СЕСТРИТЕ НИ В ЛИБИЯ СЕ ЧУВСТВАТ САМИ! А НАШИТЕ ДЕЦА? ГИНАТ ПОРАДИ ЛЕКАРСКА НЕМАРЛИВОСТ! СЪЩО КАКТО ГИНАТ И ЛИБИЙСКИТЕ ДЕЦА! ЛЕКАРИТЕ ТРЯБВА ДА ЛЕКУВАТ, А НЕ ДА СЕ ИЗЖИВЯВАТ КАТО ЧИНОВНИЦИ! И ДА ИМАТ ПОНЕ МЪНИЧКО ЧОВЕЩИНА! ГОВОРЯ ЗА ТЕЗИ, КОИТО ИМАТ ЗНАНИЯ И УМЕНИЯ, А НЕ ГИ ИЗПОЛЗВАТ! НЕ ГОВОРЯ ЗА НЕУКИТЕ ЛЕКАРИ!
Потресен съм! Току що прочетох тази статия:

Имплантирана шина нарязва дробовете на момче 4 месеца след поставянето й Лекарска немарливост уби 15-годишeн плувец Медици забравят да направят рентгенова снимка, МВР ги разследва


Бащата Лъчезар Милушев
Фото Борис Цанков Зная, че никой няма да ми върне сина, но не мога да се примиря, че 
отгледано здраво дете си отиде заради лекарска немарливост и некомпетентност. Лъчезар Милушев говори през сълзи. 15-годишният му син Красимир умира на 16 ноември м.г. в шок от белодробна тромбоемболия в педиатричната клиника на Александровска болница в София.
Красимир е ученик в 73 СОУ "Владислав Граматик", спортист е, плувец в отбора на "Левски Спартак". Момчето има вродена деформация на гръдния кош - хлътване на гърдите. Още докато е малък, лекарите препоръчват на родителите да го запишат на плуване. Краси тренира от 6-годишна възраст до последния ден от живота си.
Когато навършва 15 години, родителите му се консултират с лекари от пулмологията "Проф. Бойчо Бойчев"-ЕАД в Горна Баня. Докторите са категорични, че е необходима оперативна корекция на гръдния кош. Определят намесата като рутинна и назовават приблизителната сума за нея - около 2000 лв. За да плати операцията, бащата взима заем от 4000 лв.
На 4 юли 2006 г. Красимир е опериран. В гръдния кош на момчето са вградени две шини, които е трябвало да бъдат извадени след година. Лекарите определят операцията като успешна, макар че веднага след нея детето има проблеми с дишането. 10 дни той взима антибиотици, след което е изписан.
През следващите три месеца Красимир не се натоварва физически, уверява бащата. На контролния преглед шефът на Клиниката по гръбначна хирургия доц. д-р Панайот Танчев заявява, че Красимир трябва да плува, за да възстанови гръдната си мускулатура.
В трагичния 15 ноември Красимир се прибира от училище в добро настроение. Към 21,30 ч обаче му прилошава. Майката мери кръвното - горната граница е 60, а долната въобще не се чува на слушалките. Тя и детето са сами, бащата е в командировка.
Двамата отиват в Спешния център на Военномедицинска академия към 21,50 ч. Охраната не ги пуска, защото там "деца не приемали". Тръгват към Института за спешна помощ "Пирогов". По пътя Красимир успокоява майка си, че е добре, но продължава непрекъснато жадно да пие вода. В детското приемно отделение на "Пирогов" сестрите измерват кръвното налягане. Пулсът стига 120 удара в минута, а температурата е едва - 36 градуса. Детето се оплаква от тъпа болка в гърба, долу вдясно. Хирург преглежда гърдите на момчето и казва, че няма проблем с операцията. Той установява гръбначно изкривяване и назначава само изследване на кръвната захар. Това учудва лаборантките и те се обаждат в кабинета на доктора да попитат не са ли необходими и други изследвания. Отговорът е отрицателен. Резултатите показват и високо ниво на кръвната захар. Това очевидно не притеснява лекаря. Той ги приема за нормални и дори подхвърля на майката: "На детето му станало малко лошо и майката веднага тича в "Пирогов". Накрая ги изпращат в педиатрията на Александровска.
Болничната одисея на майката и детето продължава, защото вратата на Спешния център е заключена. Звънят дълго, в кабинета на дежурния е само медицинската сестра, която 45 минути не може да намери д-р Красимир Лисички.
Лекарят установява, че кръвното е ниско, слуша го със стетоскоп и не открива нищо обезпокоително. Назначава изследвания на кръв и урина и решава да остави детето в болницата, за да му вливат течности. Сестрата се опитва да направи електрокардиограма, но се оказва, че не може да сложи електродите на гърдите. На Красимир е включена система и той започва да повръща.
Към 1,30 ч съобщават на майката, че детето е стабилизирано и я изпращат у дома. Пет часа по-късно й се обаждат и казват, че детето е починало. Когато майката пристига в болницата с близки, никой не я посреща, за да й обясни къде да намери тялото на сина си. Случайно я вижда шефката на клиниката доц. Адриана Анадолийска, която я кани в кабинета си и започва да търси д-р Красимир Лисички. "Докторът и тогава не е могъл да бъде намерен половин час. Когато се повява, той не може да даде смислен отговор за случилото се", разказва Лъчезар Милушев.
Безотговорността на няколко лекари лъсва 2 седмици по-късно, когато излизат резултатите от аутопсията. Става ясно, че вследствие на операцията в белия дроб на Красимир е имало кръвоизлив още когато е пристигнал в "Пирогов". И за тези, които не са медицински работници, е ясно, че при докарването на момчето в института е трябвало лекарят да го преслуша със стетоскоп и да поиска рентгенова снимка. Момчето е кървяло близо 6 часа, през които майката не е успяла да убеди медиците, че синът й е в критично състояние. "Ако беше прието в "Пирогов" с нож в гърба, както "компирите" от подземния свят, лекарите щяха да направят всичко, за да го спасят", коментира Милушев.
В момента по случая се води дознание в Четвърто столично РПУ.
Антония Кюмюрджиева
вестник Стандарт 13.02.2007 - 
http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2007-02-13&article=178248

съм потресена ...

това е безотговорно...

Толкова много потресаващи истории лично аз мога да разкажа! Разбира се, има и талантливи и отдадени на професията си лекари, но са малцинство! Престъпна незаинтересованост! И аз още съм бесен! Питате ли хилядите родители, останали без деца! Горките!

думи:(

Наистина постресаващо! И жалко, че не е само тази история:(

милото сладурче сладко ..... :((
ние сме, за съжаление, един много мръсен, мърляв народ в една злочеста, мръсна страна, в която умират деца

Просто съм ужасен!

Колко болка...

Да, прекалено е много... Тук сякаш не сме в 21-ви век, струва ми се... понякога... за огромно съжаление на този иначе -талантлив и хубав за мен- народ....

ужас...

Потресена съм!!!Съдете ги тия хора,защото ще допуснат същото!Докато не вкарат лекар в затвора за медицинска грешка и не му отнемат правата,така ще е!
И за колегите ми се отнася същото!!!

Потресена съм!!!СЪДЕТЕ ГИ!!!Ще допуснат същото!И за колегите ми се отнася!!Дълбок поклон пред нещастните родители.