Дали е възможно да постигнем хармония със самите нас? Някои казват, че това било щастието.
На времето си мислех, че проблемът е в парите, или по-точно в липсата им! Колко удобно! Казваме, че нямаме пари иии с това се изчерпва въпросът! И все пак, нали с това оправдание не се изчерпва въпросът! Нали! В продължение на дълги години усещах че съм парализиран, че съм омотан с красиво, но непреодолимо въже. Въжето на моите лъжи и самозаблуждения.

По някое време уж свикваш с липсата на свобода. Примиряваш се, правиш компромиси.

Предполагам, че е малко известно какво означава “нирвана”. Толкова е елементарно и гениално, и за това е почти непостижимо! Според древноиндийските разбирания, човешката душа е като езеро. Обикновено повърхността на това езеро е неспокойна, душата се терзае, ветрове раздират езерната вода... На санскрит, “нир вана” означава “без вятър”! Душа без ветрове? Дали е постижимо?

За мен, единственият начин, е да бъдем себе си! Но да бъдем на 100% себе си! Да няма маски, да няма игри, да няма притеснения за това, какво ще кажат хората! Проблемът е, че тогава ставаме напълно уязвими! Казвам го от личен опит. Оцеляването ми би било невъзможно, ако го намаше любимият ми човек, който ме подкрепяше и ме подкрепя!

Не казвам, че вятърът е спрял, казвам, че езерото ми е с красиво набраздена повърхност...

тази снимка просто е върха .... :)))))
Е, на това му казвам нирвана :)))))))

Абе какво значи напълно уязвими? Да бъдеш себе си, определено означава сила и увереност .... в себе си ... според мен. Я прати някой да се опита да ме уязви да видиш! Мога да го завра на кучето ... няма да казвам къде .... и на другия ден за награда ще съм го забравила .... :))))
Навремето, когато не бях сигурна коя съм бях уязвима .... сега съм бетон или стихия по-точно ... огнена .... само се натъжавам понякога леко от разни неща, но ... нали все още съм човек, нормално е! :)))

Нали знаеш :)

щом можеш да се огледаш в езерото и да видиш нечии очи....прекрасно.....:)))

В будизма, nirvana (от санскрит -- Pali: Nibbana), буквално означава "заглъхване/угасване" и/или "гасене", и е кулминацията на будисткия стремеж към освобождаване [на душата]. Сидхарта Гаутама, т.е. Буда, описва будизма като сал, който след като премине през реката на живота, ще отведе пътника до нирвана...
Това от гуглето - не си мислете, че съм толкова запалена будистка, просто нирваната ми навява някакви тъжни мисли, че няма повече път напред, затова предпочитам да съм в състояние на пред-нирвана.

Благодаря за тях :)))
Подкрепям sunflower, по принцип и аз така мисля вече, макар че те разбирам и теб какво имаш предвид... Всъщност има преходи и състояния на душата... И те са безспир навярно... Това е развитие. Та мисля, че в началото, когато човек тръгне по този път, тогава е наистина много уязвим... И аз, като теб, antinous, не обичам хич игрите, маските и прочие прегради, които хората използват все с едно и също извинение- за да не бъдат наранени, да не бъдат уязвими... Работата е там (според моя личен опит поне)- да приемеш уязвимостта си... На това му викам аз спокойствие и нирвана...;) И с времето всичко за почва да става все по-лесно... И накрая се усещаш, че въобще не си чак толкова уязвим, че искреността ти и "безпреградието" на сърцето ти, е вляла в теб неподозирани и неизчерпаеми сили... На това пък му викам духовност... Духовността е по-висшето стъпало, което следва след душевността, според мен, и е доста по-стабилна и неузвима, спрямо първата...
Надявам се, че си обясних добре теорията :))) Обмислям да напиша скоро специален пост за това в блога ми...
А колкото до любимия човек- той винаги е нужен и добре дошъл в укрепването по пътя на душата... Нежността и топлотата между хората са невероятни неща!!! И са способни на чудеса :-)

Даа, има различни преводи на това понятие "нирвана". На мен по-ми харесва това за езерото и вятъра, а иначе съм срещал и това за угасването, но то ми е тъжно...

Не знам как точно да коментирам. Нирваната - душевен покой - е трудно постижима цел. Както и живот без маски, уви!
П. с. виж един постинг на tanque за броните http://tanque.blog.bg/viewpost.php?id=33554

...с красиво набраздена повърхност...

много красиво казано:)

в унисон със снимките става убийствено.

"Дали е възможно да постигнем хармония със самите нас? Някои казват, че това било щастието."

Много сложно питане. Зависи кой с какво изпълва съдържанието на тази думичка - щастие.
За един едно е щастието, за друг друго...въпрос на мислене и гледна точка.
Според мен, истината е, че човек може да е щастлив - т.е. да има душевен покой или да е в хармония със себе си или да има вътрешен мир.... само, ако е свободен. Един завистлив, неблагодарен, вечно недоволен, негодуващ човек трудно може да бъде щастлив....трудно може да открие онова състояние на мир и покой!

Щастлива и спокойна вечер!:)

е напълно постижима. Всеки ден. Поне за миг имаш вечността за себе си:)

и аз смятам, че нирвана е постижима. Та нали затова са идвали на земята Буда и Христос - за да ни дадат пример и увереност, че щом за тях е възможно, значи и за всеки останал човек е възможно!
Освен това постигането на нирвана Тук е край, който поставя ново начало. Защото развитието ни по еволюционната спирала не приключва, просто преминава на друго ниво:)
А за уязвимостта - има разлика в това да изглеждаш лесна мишена, и да си уязвим в действителност:) Узвими сме, когато не сме се освободили от слабости, които са ахилесовата ни пета. А

Тази снимка си я "тафнах", непременно ще я присъединя към някое мое текстче, на което най-хармонира.

Хареса ми последното изречение - моето сърце редовно е обиталище на ветрове -
"...лудо се върти, сърце,
лудо се върти, сърце..."
Ф.Г.Л.


Марта